Беларус предприема репресии срещу духовници, подкрепили протестите на нейния авторитарен лидер
Десетки духовници в Беларус - православни, католици или протестанти - са били хвърлени в затвора, заглушени или принудени да преминат в изгнание за протест срещу изборите през 2020 г., които дадоха на авторитарния президент Александър Лукашенко шести мандат
От ЮРАС КАРМАНАУ Associated Press, 23 февруари 2024 г., 12:57 ч. Избори, които дадоха на Лукашенко шести мандат. Това оспорвано гласуване предизвика масови демонстрации, побоища на протестиращи и репресии срещу несъгласието - напрежение, което се увеличи през 2022 г., когато съюзникът на Беларус Русия нахлу в Украйна.Прокремълските Лукашенко, който нападна всички църковни служители, застанали на страната на протестиращите, миналия месец подписа закон, изискващ всички религиозни организации в 9,5-милионната страна да се пререгистрират пред властите или да бъдат забранени, ако лоялността им към държавата е под съмнение.
Анастасия Круопе, изследовател на Human Rights Watch за Европа и Централна Азия, каза, че законът дава на властите „повече инструменти и възможности за репресии“.
През последните три години най-малко 74 духовници са били арестувани, глобени или депортирани, според правозащитния център „Вясна“, дори преди новият закон да влезе в сила.
„Ясно е, че броят на свещениците, подложени на репресии, ще расте (тъй като правителството се опитва) да принуди лоялността на църквата“, каза Барок пред Асошиейтед прес. „Властите искат да демонстрират на Ватикана своята неограничена власт в Беларус.
Запознатият с медиите свещеник имаше над 7000 последователи в YouTube, преди да бъде посетен от служители по сигурността, които имаха заповед за обиск, и той избра изгнание в Полша пред ареста.
Хиляди са избягали от Беларус от 2020 г. насам, тъй като полицията е задържала повече от 35 000 души. Десетки са определени като екстремисти, а Viasna каза, че има над 1400 политически затворници.
Докато православните християни съставляват около 80% от населението, малко под 14% са католици и 2% са протестанти.
Католическите и протестантските духовници, които подкрепиха протестите и приютиха демонстранти в църквите си, станаха мишени на репресии, но дори някои православни свещеници осъдиха репресии.
В известен инцидент по време на протестите на 26 август 2020 г. около 100 души се укриха от полицията в забележителната улица Св. Католическата църква Симон и Елена, сграда от червени тухли точно до главния правителствен площад в Минск. Седмици по-късно църквата отново стана фокус, когато десетки жени, облечени в бяло, се присъединиха към нейния старши свещеник, преп. Уладислав Завалнюк, в образуването на жива верига около нея.
Лукашенко, който управлява Беларус в продължение на почти 30 години и описва себе си като „православен атеист“, нападна дисидентското духовенство по време на протестите през 2020 г., призовавайки ги „да си вършат работата“ и да не подклаждат размирици. „Хората трябва да ходят на църкви, за да се молят! Православни църкви, католически църкви -- те не са за политика,” каза той.
Десет католически свещеници бяха арестувани миналата година, включително преп. Хенрих Акалатович, 70-годишен, който е в изолация въпреки диагнозата рак, изправен пред 20 години затвор по обвинения в държавна измяна. Need, католическа организация, проследяваща преследването на вярващите, посочи Беларус като втория по големина затворник на католически свещеници след само Никарагуа.
Репресиите засегнаха и Беларус Православна църква, която е подчинена на Московския патриарх Кирил, близък съюзник на Кремъл. Известен духовник, архиепископ Артемий Кищенко от Хродна в Западна Беларус, беше лишен от всички църковни длъжности и принуден да се пенсионира през 2021 г. заради осъждането на репресиите, както и опитите на Москва и Минск да използват църквата като политически инструмент.
Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. предизвика допълнителни духовни разцепления, след като Лукашенко позволи територията на Беларус да бъде използвана за изпращане на войски в нейната съседка.
Дни по-късно протойерей Георгий Рой и 24 белоруски православни свещеници, заедно с колеги от Русия и другаде, призоваха за прекратяване на огъня. Антивоенните изявления на Рой, който председателстваше главната православна катедрала на Хродна и изнасяше лекции в престижна семинария, бяха подложени на критики от църковни и светски лидери.
Миналата година той избяга от страната със съпругата си и четирите си деца, позовавайки се на опасения за тяхната безопасност. Сега той служи на беларуси във Вилнюс, литовската столица, и се врича във вярност на православния патриарх в Турция, а не на Русия.
В интервю за АП Рой обвини православната църква в Русия и Беларус в легитимиране на това, което той описа като агресивната експанзионистична идеология на Москва.
„Името на Христос се призовава да оправдае война, кръвопролития, насилие и неистина“, каза той, добавяйки, че руските православни лидери „обслужват тази идеология, но аз не мога да се примиря с този ужас и да живея в този грях.“
Той каза, че беларуските власти открито се стремят да приведат духовенството в съответствие, като многократно ги призовават за „превантивни“ политически разговори, проверяват уебсайтове и социални медии и карат службите за сигурност да наблюдават проповедите.
Правителството изброява 3417 регистрирани религиозни общности и организации в Беларус; членството в нерегистрирани е обявено за престъпление през 2022 г., наказуемо с до две години затвор.
Новият закон, който дава на правителството широки правомощия над религиозните деноминации и групи, изисква от тях да кандидатстват отново за държавна регистрация и казва, че трябва да са имали поне една енория, действаща в продължение на 30 години. какво Минск смята за екстремистка или терористична дейност от оглавяване на религиозна организация. Той забранява всякакви светски символи по време на службите или използването на църкви за цели, различни от богослужение.
Александър Румак, комисар по религиозните и етническите въпроси, каза на Беларуския съвет за сигурност през Септември, че властите трябва да осигурят „духовната сигурност“ на обществото, като начин за „поддържане на стабилност и спокойствие в страната“. на по-широка кампания за потушаване на несъгласието преди парламентарните избори, които се провеждат в неделя, както и президентските избори следващата година.
Объединените нации изпратиха писмо до правителството възрази срещу закона, заявявайки, че той нарушава задълженията на страната да гарантира религиозната свобода, но не получи отговор, каза Анаис Марин, специалният докладчик на ООН за Беларус.
Марин каза пред АП, че законът ще позволи на властите „просто да унищожат“ останките от гражданското общество, които „все още не са под земята, не са в затвор или изгнание“. Отец Змицер Хведарук нарече закона „най-репресивния в Европа“, като изрази загриженост, че неговата и други протестантски църкви ще бъдат основните мишени, като се има предвид популярността им сред младите беларуси.
Той каза пред АП, че много протестантски църкви вече са изправени пред труден избор - "или да спрат дейността си, или да се върнат към тъмните съветски времена, когато протестантските църкви всъщност работеха нелегално и се събираха незаконно в домовете на хората, (когато) вярващите се молеха под заплаха от наказателно преследване.”
Миналата година властите разбиха с булдозер петдесятната църква „Нов живот“ в покрайнините на Минск, защото подозираха, че паството й подкрепя опозицията. Основан през 2002 г. в преустроен краварник, неговият пастор, преподобният Вячеслав Ханчаренка, беше глобен и задържан, след като служители казаха, че социалните му медийни платформи носят „екстремистко“ съдържание.
Американската комисия за международна религиозна свобода миналия месец осъди това, което нарече репресивния курс на Минск, като призова президента Джо Байдън и Конгреса да „дадат приоритет на религиозната свобода“, тъй като държи Беларус отговорна „за нейните груби нарушения на човешките права“.
Кампании за правата на човека казват, че духовенството и техните паства са заплашени за набиране на средства и подпомагане на политически затворници. Барок – свещеникът, който избяга в Полша – откри, че тъй като властите смятат публикациите му в социалните медии за „екстремистки“, всеки, който ги гледа или публикува повторно, е изправен пред шест години затвор.
