Световни новини без цензура!
Беларус предприема репресии срещу духовници, подкрепили протестите на нейния авторитарен лидер
Снимка: abcnews.go.com
ABC News | 2024-02-23 | 09:22:30

Беларус предприема репресии срещу духовници, подкрепили протестите на нейния авторитарен лидер

Десетки духовници в Беларус - православни, католици или протестанти - са били хвърлени в пандиза, заглушени или принудени да преминат в заточение за митинг против изборите през 2020 година, които дадоха на властническия президент Александър Лукашенко шести мандат

От ЮРАС КАРМАНАУ Associated Press, 23 февруари 2024 година, 12:57 ч. Избори, които дадоха на Лукашенко шести мандат. Това оспорвано гласоподаване провокира всеобщи демонстрации, побоища на протестиращи и репресии против несъгласието - напрежение, което се усили през 2022 година, когато съдружникът на Беларус Русия нахлу в Украйна.

Прокремълските Лукашенко, който атакува всички църковни чиновници, застанали на страната на протестиращите, предишния месец подписа закон, изискващ всички религиозни организации в 9,5-милионната страна да се пререгистрират пред управляващите или да бъдат неразрешени, в случай че лоялността им към страната е под подозрение.

Анастасия Круопе, откривател на Human Rights Watch за Европа и Централна Азия, сподели, че законът дава на управляващите „ повече принадлежности и благоприятни условия за репресии “.

През последните три години минимум 74 духовници са били задържани, санкционирани или депортирани, съгласно правозащитния център „ Вясна “, даже преди новият закон да влезе в действие.

„ Ясно е, че броят на свещениците, подложени на репресии, ще пораства (тъй като държавното управление се опитва) да принуди лоялността на църквата “, сподели Барок пред Асошиейтед прес. „ Властите желаят да показват на Ватикана своята неограничена власт в Беларус.

Запознатият с медиите духовник имаше над 7000 почитатели в YouTube, преди да бъде посетен от чиновници по сигурността, които имаха заповед за обиск, и той избра заточение в Полша пред ареста.

Хиляди са избягали от Беларус от 2020 година насам, защото полицията е задържала повече от 35 000 души. Десетки са избрани като екстремисти, а Viasna сподели, че има над 1400 политически пандизчии.

Докато православните християни съставляват към 80% от популацията, малко под 14% са католици и 2% са протестанти.

Католическите и протестантските духовници, които поддържаха митингите и приютиха стачкуващи в църквите си, станаха цели на репресии, само че даже някои православни свещеници осъдиха репресии.

В прочут случай по време на митингите на 26 август 2020 година към 100 души се укриха от полицията в забележителната улица Св. Католическата черква Симон и Елена, постройка от червени тухли тъкмо до основния държавен площад в Минск. Седмици по-късно църквата още веднъж стана фокус, когато десетки дами, облечени в бяло, се причислиха към нейния старши духовник, преп. Уладислав Завалнюк, в образуването на жива верига към нея.

Лукашенко, който ръководи Беларус в продължение на съвсем 30 години и разказва себе си като „ православен безбожник “, атакува дисидентското духовенство по време на митингите през 2020 година, призовавайки ги „ да си правят работата “ и да не подклаждат безредици. „ Хората би трябвало да вървят на църкви, с цел да се молят! Православни църкви, католически църкви -- те не са за политика, ” сподели той.

Десет католически свещеници бяха задържани предходната година, в това число преп. Хенрих Акалатович, 70-годишен, който е в изолираност макар диагнозата рак, изправен пред 20 години затвор по обвинявания в държавна измяна. Need, католическа организация, проследяваща преследването на вярващите, уточни Беларус като втория по величина пандизчия на католически свещеници след единствено Никарагуа.

Репресиите засегнаха и Беларус Православна черква, която е подчинена на Московския патриарх Кирил, непосредствен съдружник на Кремъл. Известен свещеник, архиепископ Артемий Кищенко от Хродна в Западна Беларус, беше лишен от всички църковни длъжности и заставен да се пенсионира през 2021 година поради осъждането на репресиите, както и опитите на Москва и Минск да употребяват църквата като политически инструмент.

Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година провокира спомагателни духовни разцепления, откакто Лукашенко разреши територията на Беларус да бъде употребена за изпращане на войски в нейната съседка.

Дни по-късно протойерей Георгий Рой и 24 белоруски православни свещеници, дружно с сътрудници от Русия и другаде, приканиха за преустановяване на огъня. Антивоенните изказвания на Рой, който председателстваше основната православна катедрала на Хродна и изнасяше лекции в влиятелна семинария, бяха подложени на рецензии от църковни и всемирски водачи.

Миналата година той избяга от страната със брачната половинка си и четирите си деца, базирайки се на опасения за тяхната сигурност. Сега той служи на беларуси във Вилнюс, литовската столица, и се врича във честност на православния патриарх в Турция, а не на Русия.

В изявление за АП Рой упрекна православната черква в Русия и Беларус в легитимиране на това, което той разказа като нападателната експанзионистична идеология на Москва.

„ Името на Христос се приканва да оправдае война, кръвопролития, принуждение и лъжа “, сподели той, добавяйки, че съветските православни водачи „ обслужват тази идеология, само че аз не мога да се примиря с този смут и да пребивавам в този грях. “

Той сподели, че беларуските управляващи намерено се стремят да приведат духовенството в сходство, като неведнъж ги приканват за „ превантивни “ политически диалози, ревизират уеб страници и обществени медии и карат службите за сигурност да следят проповедите.

Правителството изброява 3417 регистрирани религиозни общности и организации в Беларус; участието в нерегистрирани е оповестено за закононарушение през 2022 година, наказуемо с до две години затвор.

Новият закон, който дава на държавното управление необятни пълномощия над религиозните деноминации и групи, изисква от тях да аплайват още веднъж за държавна регистрация и споделя, че би трябвало да са имали най-малко една енория, настояща в продължение на 30 години. какво Минск счита за екстремистка или терористична активност от оглавяване на религиозна организация. Той не разрешава всевъзможни всемирски знаци по време на службите или потреблението на църкви за цели, разнообразни от свещенодействие.

Александър Румак, комисар по религиозните и етническите въпроси, сподели на Беларуския съвет за сигурност през Септември, че управляващите би трябвало да обезпечат „ духовната сигурност “ на обществото, като метод за „ поддържане на непоклатимост и успокоение в страната “. на по-широка акция за потушаване на несъгласието преди парламентарните избори, които се организират в неделя, както и президентските избори идната година.

Объединените народи изпратиха писмо до държавното управление възрази против закона, заявявайки, че той нарушава отговорностите на страната да подсигурява религиозната независимост, само че не получи отговор, сподели Анаис Марин, специфичният докладчик на Организация на обединените нации за Беларус.

Марин сподели пред АП, че законът ще разреши на управляващите „ просто да унищожат “ останките от гражданското общество, които „ към момента не са подземен, не са в затвор или заточение “. Отец Змицер Хведарук назова закона „ най-репресивния в Европа “, като изрази угриженост, че неговата и други протестантски църкви ще бъдат главните цели, като се има поради известността им измежду младите беларуси.

Той сподели пред АП, че доста протестантски църкви към този момент са изправени пред сложен избор - " или да спрат активността си, или да се върнат към тъмните руски времена, когато протестантските църкви в действителност работеха незаконно и се събираха нелегално в домовете на хората, (когато) вярващите се молеха под опасност от наказателно гонене. ”

Миналата година управляващите разрушиха с булдозер петдесятната черква „ Нов живот “ в покрайнините на Минск, тъй като подозираха, че паството й поддържа опозицията. Основан през 2002 година в преустроен краварник, неговият свещеник, преподобният Вячеслав Ханчаренка, беше санкциониран и арестуван, откакто чиновници споделиха, че обществените му медийни платформи носят „ екстремистко “ наличие.

Американската комисия за интернационална религиозна независимост предишния месец осъди това, което назова репресивния курс на Минск, като прикани президента Джо Байдън и Конгреса да „ дадат приоритет на религиозната независимост “, защото държи Беларус виновна „ за нейните груби нарушавания на човешките права “.

Кампании за правата на индивида споделят, че духовенството и техните паства са застрашени за набиране на средства и подкрепяне на политически пандизчии. Барок – свещеникът, който избяга в Полша – откри, че защото управляващите считат изявленията му в обществените медии за „ екстремистки “, всеки, който ги гледа или разгласява наново, е изправен пред шест години затвор.

Нагоре Истории

ABC News Live

24/7 отразяване на изключителни вести и събития онлайн

ABC News Мрежа Относно Nielsen Measurement Правила за дискретност на децата онлайн Свържете се с нас Не продавайте и не споделяйте моята персонална информация Реклами, основани на ползи, Политика за дискретност Условия за потребление Вашите права за дискретност на щата Съединени американски щати © 2024ABC Newswindow['__CONFIG__']={ " uid ": " abcnews ", " strictMode ":false, " mode ": " server ", " logLevel ": " info ", " logOutput ": " json ", " tms ":{ " enabled ":false, " tag ": " ", " loadAsync ":true}, " allowMocks ":true, " globalVar ": " __abcnews__ ", " cdnPath ": " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client ", " buildHash ":false, " http ":{ " timeout ":{ " client ":10000}}, " apiEnv ": " production ", " envName ": " prod ", " mockDataPort ":1981, " host ": " localhost ", " basename ": " " };window['__abcnews__']={ " app ":{ " uid ": " abcnews ", " mode ": " server ", " apiEnv ": " prod ", " envName ": " prod ", " cdnPath ": " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client ", " allowMocks ":true, " mockDataPort ":1981, " excludePageCSS ":false, " assets ": { " chunks ":[ " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client/abcnews/runtime-3c1b60b5.js ", " //assets-cdn.abcnews.com /abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client/abcnews/7719-dc5d863f.js ", " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client/ab cnews /9449-08124226.js ", " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client/abcnews/5539-37feb5ba.js ", " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-освобождаване-02-20-2024.17/клиент/abcnews/9338-791503b7.js ", " // активи-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-releaseas /abcnews/3843-e859d482.js ", " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client/abcnews/3337-3a01c61f.js ", " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client/abcnews/3355-05bf5180.js ", " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17 /client/abcnews/5426-78d7d412.js ", " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client/abcnews/7723-f3817410.js ", " //assets -cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client/abcnews/8015-705e7c86.js ", " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20 -2024.17/client/abcnews/5587-6d58ed4a.js ", " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client/abcnews/4094-aad0f91a.js ", " / /assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client/abcnews/9254-1d551d07.js ", " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02 -20-2024.17/client/abcnews/4961-9d15445b.js ", " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client/abcnews/7799-9739576c.js ", " //assets-cdn.abcnews.com/abcnews/45f12c0c23dc-release-02-20-2024.17/client/abcnews/4342-c3f17b56.js

Източник: abcnews.go.com


Свързани новини

Коментари

Топ новини

WorldNews

© Всички права запазени!